Из „Хумористична история на българите“ от Райко Алексиев

Началото: Аспарух

За произхода на българите съществуват различни мнения. Според едното първите български орди били дошли от едно място, според други – от друго. Ние няма да влизаме в преценка на тия исторически полемики, защото знаем, че историците са хора, създадени само да спорят помежду си във всички факти, които стават под небето. Според нас българите са се появили напук на историята и понеже тая пристрастна история не е била предвидила за тях никакво място на световната карта, те се заинатили да й отмъстят така, че докато съществуват световете, да се помни и знае що значи българин. Напразно белградският професор Цвиич още тогава твърдял, че българите, понеже не са предвидени нито в картата на света, нито в историята, нямат право на съществуване. Нашите праотци, не обръщайки внимание на неговите научни доводи, най-спокойно се настанили някъде в Южна Русия, без да искат да знаят за закона за частната собственост. (…)

Въпросът обаче с родоначалието на племето е малко по-сложен. Едни твърдят, че родоначалник е хан Кубрат, други споменават името на хан Безмер, трети намесват и други имена. И тук няма защо да спорим с древните историци. Нека ги оставим да полемизират – може би хората си имат основания, може би всеки от тях си има партия в Учителския съюз и всеки гледа да наложи на училищата своите учебници по история. Ние, търсейки истината, ще разрешим въпроса с оглед на психоаналитичния и прочие методи във връзка с биологичните прояви на племето. И това разрешение не може да бъде друго, освен че родоначалници са и двамата – и Безмер, и Кубрат. (…) Безмер значи няма мярка. Кубрат (на старобългарски Курк) значи вълк – грабливи наклонности! Какво по-голямо доказателство от това, че племето, което въобще няма мярка в нищо и което е „склонно към грабежом“, както пише Жефарович още в 1741 г., произхожда именно от тия двама ханове? (…)

Доходите на Кубрат от съответните плячкосвания не били особено големи и затова при всяка донесена плячка синовете му се карали кой да дръпне по-голям пай за себе си. Кавгите понякога достигали до такъв размер, че в момент на ярост всички дръпвали по една цепеница от товара с дърва, който баща им, бидейки в близки връзки с горските стражари, сечал по контрабанден начин, и почвали да се бият. Веднъж, като ги заварил в това положение, Кубрат се намесил в кавгата, за да им вземе цепениците. Разярен, че им се бърка в работата, един от синовете халосал баща си по главата и той получил сътресение на мозъка. В предсмъртна агония се посъвзел, обвързал дърветата на сноп и казал на синовете си: „Ето тоя сноп цепеници, поделете ги, както знаете.“ При тия думи хан Кубрат издъхнал. Още неизстинало тялото му, синовете се спуснали, разграбили дърветата и кавгата наново почнала. Резултатът на тоя семеен скандал бил пагубен за целостта на фамилията. Всеки дръпнал каквото може от покъщнината и се разцепили, като образували няколко партии. Какво е станало с останалите – не ни е известно. Знаем само, че единият от братята по име Аспарух си заселил партията в Бесарабия. Дали в тази арабска страна е имало бес и по-рано, или бесът я е обхванал от момента на дохождането на българите – не се знае. Знае се само, че бесът е бил толкоз силен, че и до ден-днешен тази страна носи същото име. Поселил се Аспарух в тая местност, стегнал партията си, направил си знаме от една конска опашка, което било символ, че българите винаги ще излизат начело в много работи, но накрая ще остават все към опашката. (…)

С установяването си в Мизия българите се заели да уредят държавата си. Понеже страната била пуста и гола, Аспарух заповядал да се залеси с дървета, за да има с какво потомството да решава политическите си диспути. За целта българският хан образувал първия разсадник в Долен Дъбник, като с особен церемониал посадил там донесената от Бесарабия цепеница, останала му в наследство от Кубратовия сноп. Преди започването на церемониала Аспарух заповядал на всички да си избръснат главите, за да бъде тържеството по-блестящо. По този начин се турило началото българите да се бръснат при тържествени случаи. За да облагородят расата си, хан Аспарух заповядал на поданиците си да кръстосат кръвта си с местните славянски жители, за да влязат в роднински връзки, тъй да се каже, със славяните. Тези роднински връзки толкоз бързо се развили, че всички в държавата станали родняци (старобългарска дума, която значи роднини). Хитрите славяни не се забавили да използват тия свои роднински връзки и полека-лека се настанили в управлението, като приютили там всичките си шуреи и баджанаци. Станало въобще тъй, че никакви държавни работи не станали без участието на родняците. По-късно, за да бранят интересите си, родняците се обединили в партия, наречена „Партия народняци“. (…)

Краят на Третото българско царство

Дълги години книжният порой от разнопартийни декларации, политически платформи, протоколи, резолюции, канцеларски преписки от номер на номер продължаваше да се излива върху Третото българско царство с такава упоритост, че почна да предвещава потоп. Никой обаче не обръщаше внимание на тревожните признаци и племето продължаваше да се дели на съюзи, партии, партийки, групи, племена, крила, крилца и опашки, като съюзите, партиите, партийките, групите, крилата, крилцата и опашките от своя страна се деляха и цепеха на съставните си части, докато всички се превърнаха в ситни трески, които, подкрепени от канцеларски дъмпинг от преписки и протоколи, заляха страната, покриха градове и селища и изпълниха долини и усои.

И настана потоп, който обрече на мор и погибел демократическата държава.

Златогривият лъв, който си стоеше на държавния герб, като видя нещастието, съживи се, изскочи от рамката си и реши да направи Ноев ковчег, за да спаси, каквото може. Но понеже Ньойският договор му запрещаваше да строи кораби и флоти, докато се убеди светът, че това не е броненосец, а ковчег, предназначен да прибере останките от погиващото царство, мина доста време и потопът унищожи и издави всичко с изключение на един политик, един недоцепен партизанин и един канцеларски бюрократ. Прибра златогривият лъв оцелелите от потопа, настани ги в ковчега си и се понесе по вълните към Юмрук чал – високия старопланински връх, който единствен не беше залян от потопа. Като се видяха на сигурно място, спасените се ободриха и старите им инстинкти се пробудиха, вследствие на което политикът почна да увещава златогривия лъв, че Македония без Солун не може, партизанинът почна да му държи предизборни речи и да му обещава, че след потопа ще го направи надничар в Зоологическата градина, а канцеларският бюрократ мълчеше и продължаваше с упоритост да пише изходящи и входящи номера на една преписка, започната още от Първото българско царство, по въпроса за данъка, който Аспарух има да дължи на държавата във връзка със заселването му на българска земя. Лъвът ги слушаше снизходително и всичко им прощаваше, но когато чу, че политикът се отпусна и почна настоятелно да иска командировка до Женева, партизанинът почна да го ругае и да му иска да подпише партийна декларация и да му даде рушвет десет от бъдещите си надници, като видя, че канцеларският чиновник взе да му оценява ковчега, за да му иска данък върху имота, лъвът се разяри и взе, че ги хвърли в развълнуваната бездна и ги изподави.

И сам пристигна на Юмрук чал. Уморен и съкрушен от гибелта на царството си, лъвът рече: „Ех, драги, ти като си Юмрук и аз като съм лъв, защо не се сетих по-рано ти да се стовариш върху племето, а аз да му покажа зъбите си, белки овреме щяхме да помогнем и нямаше гибел да унищожи царството.

Така свърши Третото българско царство, което след потопа се превърна в пустиня, за да има археолозите да си блъскат главата, за да разберат как едно чалнато племе само си е затрило царщината.

About these ads

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: